И преди съм чувала, че Филип Рот не е лъжица за всяка уста. То пък кой ли автор е, въобще универсалността в литературата май е химера, ако изключим Библията, но пък нея не съм я чела.Рот е роден през 33-а на миналия век в Нюарк, Джърси. Зодия риби. Ще кажете, че това няма значение, но смея да твърдя, че има. Нота бене за мен си: да проверя зодиите на любимите си писатели. В училище е познат като ученик с чувство за хумор, което - естествено - си личи в книгата. Самият ѝ сюжет е толкова абсурден, че е забавен - главният герой, Кепеш, 38-годишен мъж в разцвета на силите си се превръща в... женска гърда. Не ви спойлвам, понеже за тази сюжетна особеност ви информира анотацията. Което е автогол според мен, понеже това, общо взето, е най-интересното нещо в книгата.В университета Рот учи английска литература. Това също си личи в историята - Кепеш, главният герой, е преподавател именно по литература. Автобиографичен елемент = случайност? Maybe. Maybe not. Maybe it doesn't matter at all.Рот е имал интензивен личен живот - първата му жена загива в автомобилна катастрофа (и в последствие се превръща в прототип на някои женски образи в книгите му); писателят служи 2 години в Армията; животът му често е отблизо следен от медиите; в книгата си Operation Shylock описва краткотрайните странични ефекти на успокоителни, които са му давани след операция; атеист.Жени се втори път за Клер Блум, която, след развода им, пише мемоари, които не се изказват особено ласкаво за Рот. Което някак ми напомня на Манхатън на Уди Алън, в който бившата жена на главния герой пише нещо подобно. Но пък филмът е от '79-а, а мемоарите - от '96-а. Кой знае дали светът не е наистина страшно малък и Клер Блум не се е вдъхновила от Уди. Това само като вметка. Първата книга на Рот - Goodbye, Columbus and Five Short Stories печели награда за литература през 1960 и оттам пътят за прословутия американски белетрист е само нагоре. Ф. Р. печели множество награди за творбите си. Сред тях гордо стои и един Пулицър (за American Pastoral), както и Man Booker International Prize за цялостен принос в американската литература. Книгите му често споделят един и същи главен герой. Такъв е случаят и с нашата Гърда - Дейвид Кепеш е познат на читателя (е, който е чел все пак) от The Professor of Desire и The Dying Animal.Говоря повече за автора, защото повестта е супер кратка (90 страници за справка, даже няма и толкова) и ако толкова ви сърби да я прочетете, ще я прочетете. Ако ви се чете за мъж, който не може да се справи със себе си и си вменява какви ли не състояния - лудост, невъзможност да се справи с щастието, подсъзнателен страх от получаването на това, което е искал - а всъщност, по мое мнение, е чисто и просто слабохарактерен и - ако беше с няколко години по-стар - щях да обявя, че преживява криза на средната възраст. Съжалявам, че съм толкова директна, обикновено не се разпалвам (чак) толкова за литературни герои, но има някои, които откровено ме дразнят. Както други хора не могат да понасят Холдън Кофийлд например. Танто за танто един вид. В книжните ревюта, искам да кажа.Ох, както и да е, отплесвам се, и това "ревю" започва да прилича повече на пост от типа мило дневниче, но основната ми мисъл беше, че не пиша толкова за повестта, защото ако тръгна да я анализирам, ще надвиша нейния обем, пък и личността на автора ѝ ми е къде-къде по-интересна в 1 през нощта.Интересни са и твърденията на Рот за литературата. Ето едното:(...) I think [reading]'s going to be cultic. I think always people will be reading [novels] but it will be a small group of people. Maybe more people than now read Latin poetry, but somewhere in that range... To read a novel requires a certain amount of concentration, focus, devotion to the reading. If you read a novel in more than two weeks you don't read the novel really. So I think that kind of concentration and focus and attentiveness is hard to come by—it's hard to find huge numbers of people, large numbers of people, significant numbers of people, who have those qualities (...)Смело твърдение - че след години (и то не много), да четеш ще бъде равносилно на култ. Не вярвам много-много на подобни приказки, идват ми малко в стил книгата на хартиен носител ще изчезне. Please, книгата в тази си форма съществува от векове. Векове! И почти не се е променяла! Ще издържи още малко.Но пък ми хареса това за ако четеш един роман повече от две седмици, не го четеш наистина. Аз самата обичам да поглъщам книгите наведнъж - или, ако не е възможно - колкото се може по-бързо. Мисля, че е важно за цялостното възприемане. Мисля, че книгата е жива и не може да я оставиш да се мотае прекалено дълго, защото се разпилява. След тази гениална метафора следва друго твърдение на Рот (за електронните книги):The book can't compete with the screen. It couldn't compete [in the] beginning with the movie screen. It couldn't compete with the television screen, and it can't compete with the computer screen... Now we have all those screens, so against all those screens a book couldn't measure up.И тук не съм съгласна. Справка - по-горе.Шест от книгите на Рот са филмирани.На български има и други издадени от същия автор - Американски пасторал , Човешкото петно, Призракът излиза, Животът ми като мъж, Измяна, Възмущение, а да не забравяме и Синдромът Портной, която ми е в to-read листа и въпреки че давам 1 звездичка на това книжле (понеже ми дойде посредствено и не ме грабна нито със сюжет, нито със стил, нито с герой), Синдромът със сигурност ще си остане там. Въпреки целия цинизъм. От време на време ти се чете и типично мъжка литература. Не искам това да звучи сексистки, защото би било безумно и грешно, но понякога чистото любопитство е адекватна/достатъчна причина да четеш.Все едно пък си търся причина да чета каквото и да е.P.S.: На любопитните - откъс от "Гърдата". http://litclub.bg/library/prev/rot/pr...P.S2: Позволявам си само един цитат:Всичко е толкова далечно, там, откъдето съм и аз. Ровя с нокти наносите по морското дъно, но когато изплувам на повърхността, между пръстите ми няма и помен от тинята. Гмуркането обаче е толкова освежаващо! Усилието! Трудът, който хвърлям! Няма да ме сразят единствено, ако продължавам напред! Обяснявам на лекаря, че съм се върнал към най-ранните часове от човешкото си съществувание, когато гърдата съм аз и аз съм гърдата, когато всичко е "аз" и Аз-ът е всичко, когато вдлъбнатото е изпъкнало и изпъкналото е вдлъбнато, моите първи хиляда часа след хилядолетията ми в Небитието, зората на живота ми, моята Месопотамия! Какво говоря? Каквото и да е! Всичко! Някой ден ще се натъкна на истината!
Definire Il seno di Philip Roth un libro grottesco sarebbe dire poco, suonerebbe riduttivo; vediamo allora di fare meglio.L’operazione editoriale che ha portato all’uscita di questo racconto lungo come libro singolo, sarebbe cosa di per sé alquanto discutibile, se non fosse che nel mio caso ben difficilmente sarei incappato in una storia come questa, essendo piuttosto allergico alle raccolte di racconti. Dunque meglio così.Grottesco, stravagante, coinvolgente, a tratti drammatico e commovente e in generale ben più profondo di quanto possa apparire al primo impatto, Il seno è la storia del signor David Kepesh che nel corso di una notte difficile si trasforma in un seno di settanta chili. Che dire? Baggianata o genialata? …la seconda che hai detto!Una genialata perché grazie a questa invenzione Philip Roth attraversa aspetti della mente e della società che rendono il racconto un punto di partenza per approfondimenti e discussioni.Le sensazioni e il dibattito interiore che il signor Kepesh, non certamente l’ultimo arrivato essendo lui un professore universitario, si trova ad affrontare dopo la sua trasformazione, non sono probabilmente del tutto originali né hanno la pretesa di esserlo, se anche lo stesso protagonista fa riferimento a Kafka e Gogol durante le sue elucubrazioni mentali, ma forniscono chiavi di lettura nuove, sia drammatiche che divertenti.Nella seconda parte del racconto infatti, il signor Kepesh decide che l’unica strada per uscire da quella situazione sia non accettarla e per questo si convince che tutto sia rimasto perfettamente normale, tranne il fatto che lui è diventato cieco.Tutto è normale dal punto di vista fisico e morfologico, ma lui sta impazzendo, ecco dove sta il problema.Gli altri lo tranquillizzano e ribadiscono che è tutto a posto, che lui non si è trasformato in un seno e che è vittima di un disturbo mentale che lo ha convinto di questo. Alle sue domande rispondono con la verità: tutto a posto, sei un uomo perfettamente normale, ma la sua mente e la sua vera malattia, la pazzia, lo portano ad invertire ciò che viene detto lui.Dunque il vero problema, il nemico da combattere è quella pazzia che distorce e trasforma le notizie rassicuranti di chi lo segue e gli vuole bene.Un atteggiamento tipico dei soggetti depressi che di qualunque frase estrapolano solo l’eventuale piccola parte negativa e la amplificano a dismisura; ecco il signor Kepesh non ascolta, ma interpreta e trasforma, fa di tutto pur di non accettare la realtà della trasformazione, ben conscio dei racconti La metamorfosi e Il naso.Non può accettare che sia tutto vero, deve trovare una logica in quanto gli è successo, una logica che sia accettabile e così si convince di essere diventato pazzo proprio per non impazzire veramente.Dopo questa lettura è impossibile non rileggere i due racconti già citati per nuove analisi e riflessioni.Tempo di lettura: 1h 24mhttp://ferdori.wordpress.com
What do You think about The Breast (1994)?
Questo breve racconto non rientra tra le opere che preferisco dello scrittore americano che considero tra i più grandi in attività. Non mi ha convinto. Soprattutto la prima parte, in cui ho letto null’altro che la “solita” ossessione sessuale che è presente nelle opere di Roth (solo che in questo caso è fine a sé stessa, mentre in altri romanzi, come ad esempio in “lamento di Portnoy”, si inserisce in un contesto diverso, a completare la personalità del protagonista) mi è piaciuta poco. Nel finale c’è un cambiamento di registro e lo scrittore, con toni angoscianti da incubo misti a situazioni comiche, introduce espliciti richiami letterari, quelli che già il lettore pensava durante la lettura: Kafka, Gogol, Swift, gli scrittori che hanno scritto di “metamorfosi”, con tutt’altro spessore –mi dispiace dirlo- che lui in questo racconto. Penso che il racconto sia un omaggio che Philip Roth ha voluto rendere alla letteratura grottesca europea. Le tre stelle son dovute alla lettrice appassionata di Roth quale io sono.
—Sandra
В Гърдата един преподавател по западноевропейска литература, висок и строен (1.83), в разцвета на силите си (38-годишен) преживява „ендокринопатологична катастрофа" и в резултат се превръща в само четири сантиметра по-къса от предишното си състояние човешка женска млечна жлеза. Но пък снабдена с 13-сантиметрово цилиндрично зърно. И малка промяна в сексуалните фантазии, които иначе си остават интензивни до болка.Разказвачът дълго време живее с идеята, че просто се е смахнал и ние, то се знае, до края не сме наясно така ли е. А сюжетът дава възможност да се обсъдят няколко неща: угризенията на един мъж, живял либерално (като студент - с две шведски момичета, едното от които се влюбва в него и се самоубива); манията, че си наблюдаван (две години след романа на Рот идва филмът на Копола Разговорът); отношенията с оглупелия родител. И най-вече - как порнографските фантазии могат да те преобразят.Малко повече: http://sofialive.bg/izkustvo/bibliote...Merged review:В Гърдата един преподавател по западноевропейска литература, висок и строен (1.83), в разцвета на силите си (38-годишен) преживява „ендокринопатологична катастрофа" и в резултат се превръща в само четири сантиметра по-къса от предишното си състояние човешка женска млечна жлеза. Но пък снабдена с 13-сантиметрово цилиндрично зърно. И малка промяна в сексуалните фантазии, които иначе си остават интензивни до болка.Разказвачът дълго време живее с идеята, че просто се е смахнал и ние, то се знае, до края не сме наясно така ли е. А сюжетът дава възможност да се обсъдят няколко неща: угризенията на един мъж, живял либерално (като студент - с две шведски момичета, едното от които се влюбва в него и се самоубива); манията, че си наблюдаван (две години след романа на Рот идва филмът на Копола Разговорът); отношенията с оглупелия родител. И най-вече - как порнографските фантазии могат да те преобразят.Малксо повече: http://sofialive.bg/izkustvo/bibliote...
—Yordan Eftimov
He turns in a boob, literally.:) This isn't a bad book to read when you're sitting around aimlessly for a few days as I am...and it's a nice, short book--obviously a 1,000 page epic about a man-boob would be impressive, but hard to imagine.... What's interesting is the tension between the absurdity of his reality and his tendency to want to think of his predicament as merely allegorical. He has to cede to the logic of his health status and the reality checks of his doctor more than his literary mind is comfortable with.It's another one of those books where a loving female looks past her man's major issue. Of course The Breast is metaphorical, but what's great is the extent to which Roth can convince you that it's not. Maybe, like a lot of Roth, it's about accepting age and disease, physical self-image, spikes a lulls in libido, work vs. apathy, etc...and/or it's just about a guy who turns into a breast. It's only lightly stated, but the character is the same guy from The Professor of Desire.
—Wyatt
