След магията на лудостта идва обсебващата пропаст на делириума, в който заспиват сърца и се събуждат души. С промяната на съзнанието и възраждането на мечтите у героите полу-хора, но не и покровители на човешкия род, правилата на световния ред се изменят по волята на несъществуващи зарове. Четвъртият лорд на мрака – принц Кишмет или Съдбата , излиза на сцената , за да спаси най-новата богиня на плоската земя, сменяща имена и спомени като сенките в ясно черните си коси.От жестоки владетели и безмилостни божества, до загубили пътя си безсмъртни магове и души с повече от едно тяло, летящи в райските висини рамо да рамо с дългокоси ангели – комети, или спускащи се в черните дълбини със зеленокожи амфибии – приключението на неродената любов и неумиращата омраза към човешкия вид и борбата между нетленните демони и неживелите богове придобива своя финален обрат. Любовта побеждава и изменя, но и убива и се забравя с времето – най-големия противник на истинските чувства. Една от най-красивите поредици, в която думите са цветове, изреченията – мелодии, а героите – оживели сънища, завършва с тъжния финал на старостта след векове, когато смъртта е награда за проявените грижи към недълговечните хуманоиди, а не наказание за неуспели мечтания. Тъгата разцъфва в своята теменужена красота, а усмивката е много, много повече от израз на някакъв далечен полъх на радост. Плоските земи изчезват, отстъпвайки на модерната глобализация, в която демоните – богове място нямат. Но поне имаме утешението на пожълтелите страници легенди за неслучилото се съновидение на забравила за света магьосница… Знам, цялата тази алтернативна вселена от думи би била кошмарна за превод, тъй като всяка буква е важна, придиханията между редовете и мелодичната лексика се предават толкова трудно на не-демонски език, а мислите на великата Танит избледняват произнесени от нечии читателски устни. Но все пак се надявам някога в моя живот да има повече от един читател, който да се е докоснал до истинската красота на майсторското думосъздаване. Защото това е остатъка от онази божествена искра, която ни е създала, и тя сгрява по-силно и от най-буйния огън на реалността.
A more satisfying end to a glorious series than I had believed possible. It took me years to find this book, and I read it until the front cover fell off. It's marvelous to see the culmination of a decade of character-building; everyone who began in the earlier books as immature(Azhrarn, with his reckless lust and casual cruelty, Uhlume, with his unlove for humanity, Zhirem/Zhirek/Dathanja with his uncertainty, and so many others)come into themselves in so many interesting ways. Each of the prior novels tend to have less hope than pain in them, but this final piece is the light at the end of all things, and though it's still as sharp as a glass knife, it is beautiful. Interesting, too, that of all the Lords of Darkness, Azhriaz/Sovaz/Soveh is the one that finally sees through to the truth of the world; but Tanith Lee said from the very beginning that Azhrarn invented love, and so it only follows that any child of his would go further up that path.
What do You think about Delirium's Mistress (1986)?
Parece que tiene mucho que empecé Flat Earth, se siente como que han pasado tantas cosas. Al principio me pareció meramente interesante y no tenía idea de que terminaría tan fascinada con Tanith Lee y este universo tan original y complejo, lleno de grandes personajes y hermosas descripciones. Tenía un poco de preocupación de que terminara en un tono agridulce y oscuro como el resto de la serie, pero me alegra que fuera un final tan satisfatorio. Siento que no se quedó solo en frases bellas y elaboradas, sino que además de ser una excelente historia, permite tener una travesía emocional que concluye de una forma muy acertada.Aunque es posible leer la serie en cualquier orden, si recomendaría empezar con Flat Erth e ir avanzando desde ahí para comprender Delirium's Mistress y apreciarlo cabalmente.
—Claudia Piña
This book is one of a series that are wonderfully written. They are adult fairy tales not for the faint of heart, where demons are unbearably lovely yet they are prone to damaging those things they take an interest in. You can start anywhere in the series, but it's best to get the backstory by starting at the beginning and working up to this one. Tanith Lee's language is the main draw in these books. They are lush and opulent to a fault but they are well plotted and nicely paced so that you're not left floundering in a sea of purple prose.
—CJ
