"Хусарят" е първия роман на Артуро Перес-Реверте, написан между два негови военни репортажа, чийто действие ни пренаса в времената на Наполеоновите войни. Френските войски вече са окупирали цяла Испания и за неин крал е поставен Жозеф Бонапарт - брат на Наполеон I. Испанската съпротива обаче е организирала голям бунт, който може би ще освободи страната им и ще върне законният наследник на престола където му е мястото - начело на държавата.Главният герой - младши лейтенант Фредерик Гюлнц, хусар от френската армия и току-що завършил военното училище ще участва в първата си битка някъде там в Испания, срещу няколко хиляди въоръжени до зъби селяни, който се борят за своята свобода. Романът проследява единствено това стражение, което ми се струва, че исторически не се е сътояло или поне не успях да намеря точен паралел. Действието започва от вечерта преди "големия ден" и завършва на сутринта след него, когато всичко е вече приключило.Наистина си личи, че Перес-Реверте още е млад като автор. Няма го онзи умел и завършен стил, който демострира в "Деветата порта". Този тук е много по-изчистен. Без подробности и енциклопедични познания в текста. Няма ги дръзките експерименти. Не, не че тук испанският автор не се е спавил добре, просто стилът не е същия като този, за който писах предния път. Честно казано, докато четях началото на романа си казах, че е написан наивистично. Речта на героите, мислите им, действията им изглеждат неествествени, нереално идеализирани и може би прекалено морални. Скоро обаче разбрах каква е целта на Реверте. Първите няколко глави трябва да са такива. Последващите обаче са повече от реалистични. До брутализъм. Вихърът на битката и резултатът от нея са изполени на показ без да се крие нищо. Как войната превръща младежите с идеализирани представи за нея, за славата и честа и за живота като цяло в хора с реални и естествени разбирания за всичко това. Как един-единствен ден може да те направи мъж.Баталното повествование е невероятно. Напоено е с динамика, от която усещаш тръпки. Винаги съм смятал, че описанията на бойни сцени е нещо много трудно, тъй като много действие е събрано на едно място. Реверте се е справил чудесно. Имах чувството че съм някъде там и наблюдавам всички сцени на живо.Повърхностният размисъл върху "Хусарят" може да накара читателят да помисли, че основния мотив на автора е да покаже безсмислието на войната. Една изтъркана идея, която се появява в творчеството на много писатели, художници и пр. Ако се погледне по внимателно на нещата обаче... изводът ще бъде друг. Артуро Перес-Реверте е испанец. Той обаче избира да покаже войната от френската страна като не спестява жестокостите, които се извършват и от двете страни в конфликта. Това не е случайно. Той възхвалява героизма на собствения си народ, показвайки, че за французите завладяването на Испания е нещо напразно. Сляпо следване на пътя, по който ще бъде утолена жаждата за власт на един безумец - Наполеон Бонапарт. Нещата обаче не стоят така за испанците. Войната за тях е свещена и справедлива, защото бранят собствените си земи. Това е отлично пресъздадено и може да се докаже с много споменати в сюжета събития, но които ще предпочета да спестя, за да не ви развалям четенето на книгата. Вие можете да ги откриете и сами. По този начин авторът е използвал интересен трик. Ако влезеш "на страната" на лошите и не ги представиш като съвсем лоши (защото излагаш нещата от тяхна гледна точка) ще демострираш реалистичност на повествованието (дори тя да липсва, а тук си я има, както споменах). В същото време, ще се измъкнеш от патоса и хиперболизацията, с които иначе би увенчал добрите в историята. Но няма да намалиш тяхната слава, нито че излезе, че възхваляваш лошите. Това е много добър похват при историческите романи, върху който писателите и читателите с интерес могат да размишляват много дълго. Нашите съвременни автори изглежда са слепи за подобни нелоши идеи. Вероятно не четат колегите си. Вместо това изпадат в една или друга крайност, стигайки до безумия: осмиване на национални герои и собствения си народ или пък прекалената му идеализация.Книгата напомня на приключенски роман от XIX в., но носи трилърови и натуралистични елементи, които са присъщи за модерното изкуство и които старите автори обикновено ни спестяват. Така, че ако харесвате Александър Дюма-баща или пък началото на "Пармският манастир" от Стендал, което предхожда любовните преживявания на Фабрицио дел Донго, то "Хусарят" е тъкмо като за вас. Ако си падате по история и военното дело пак няма да сбъркате с това заглавие.
Una pequeña gran novela.La primera obra literaria de Pérez-Reverte no es, sin embargo, el trabajo de un novato: una estructura muy concreta, absolutamente correcta, y un lenguaje adecuado al tema.La superficie de la novela es sencilla: en unas 150 páginas, se narra el bautismo de fuego de un joven de la caballería francesa, de los orgullosos húsares, en lo que él espera un continuo patear de culos españoles. Se compone de siete episodios (todos con títulos de género femenino: la noche, la madrugada, la mañana, la batalla, la carga,...) en los que aparecen la preparación y los nervios antes de la lucha, la incomprensión por su objeto, y el dolor final. El joven, que debe guardar las apariencias frente a sus compañeros (valentía y arrojo, mujeres y alcohol), sostiene sin embargo algunas ideas particulares (sobre todo, cuando empieza a ver que los cadáveres no tienen el aspecto majestuoso que él había imaginado, además de que son despojados de algunos objetos en el mismo campo de batalla).Rascando un poquito aparecen dos temas bajo esta línea principal. Por un lado, la resistencia a ultranza de los españoles (tropas, milicias o meros habitantes), que siempre son vistos desde la lejana perspectiva del húsar protagonista. Por otro, la inutilidad de la guerra y el sacrificio de valiosos jóvenes por unos cuantos ricos bien aposentados.A pesar de su sencillez expositiva, sólo rota por algunos flashbacks, el texto conforma una obra genial que refleja los sentimientos enfrentados de una época difícil.Completamente recomendado para todo aquel interesado en el trasfondo de la Guerra de Independencia española o la literatura bélica en general.
What do You think about El Húsar (2006)?
A guerra vivida por Frederic Gluntz, um jovem hussardo das tropas francesas durante a ocupação de Espanha, ou melhor a tentativa de ocupação.Este livre faz uma análise crítica dos sonhos e motivações destes jovens, ao serviço de Napoleão, em contraste com a luta persistente dos espanhóis, contra os invasores. Retenho em especial duas reflexões que o autor atribui à personagem. A primeira referindo-se ao inferno que era o campo de batalha: “Deus, se é que havia um Deus, para além daquela abóbada sinistra e negra que destilava humidade e morte, concedia aos homens um pequeno pedaço de terra para que eles, à sua vontade, criassem aí o inferno”; A segunda referindo-se à serenidade dos soldados veteranos: “Os velhos soldados… tinham razão. Por isso se calavam. Eles sabiam, e o conhecimento, a sabedoria, tornava-os silenciosos”.Uma reflexão sobre a vida, o sentido da vida, da guerra e da morte.Um livro para refletir.
—Laurinda Paz
Un libro di grande intensità emotiva che ha per protagonista un giovanissimo ufficiale degli ussari nelle ore che precedono, accompagnano e seguono una carica di cavalleria francese al tempo delle guerre napoleoniche. Imprigionato nel mito della gloria, dell'onore, del patriottismo, il protagonista andrà incontro a un destino diverso da quello immaginato e sognato, affrontando tuttavia l'epilogo finalmente libero dalle illusioni, conscio della inutilità della guerra, capace soltanto di immolare tante giovani vite umane.
—Sergio
I would rate this book between a 4 and a 5 (around a 4.6), but since that is not an option I gave it a 5.The themes of this novel are echoed again and again in Reverte´s oeuvre, and this novel (his first) really explains many of his other novels. El húsar deals with the realities and misconceptions of war. The main character is full of lofty ideals and ideas about war, which have been ingrained in him during his time in the military academy. Then he enters his first war and learns that the reality of battle is much different than he had imagined. Thinking he is going to find glory on the battlefield, all he finds is tired indifference. As with most Revertian texts the end is the most gripping part -- it really leaves an impact on the reader.
—Katie
