Първите 30 страници започнаха много необещаващо за мен и прибързано реших, че книгата няма да ми хареса. Каква беше изненадата ми като затворих последната страница и трябваше да призная 2 неща:- Господин Ъруин знае да пише.и - Никога не трябва да съдя за една книга преди да съм прочела поне половината. Не разбрах причината книгата да бъде издадена от Народна младеж, но явно едно време щом се е разказвало за почивки и тинейджъри, значи е младежка. :)Драмата, жалката история на семейството, застиването в позата на скръбта, издигането в култ на грешката и отглеждането на мини чудовища в извратения балон от преекспонирано чувство за любов, всичко е описано леко, без усилия, с красота на самите изречения. Книгата ме развълнува, защото внушава реалност. Не искам да разкривам нищо от сюжета, за да не ви развалям удоволствието, а само ще спомена основния мотив или поне, който мен ме докосна като такъв, и по-точно: колко е трудно да определиш наистина какво искаш и с какви ценности желаеш да живееш.
