What do You think about The Memory Artists (2006)?
A little underwhelming, story-wise but did contain good information about enhancing memory naturally through the use of nature. Everything I researched that was casually mentioned by the characters had a grain of truth in it. I'm not sure one should "torch" all of one's lavender if one wants to improve one's memory but the reasoning behind it slowing your memory makes sense and tests prove it. Also, Vitara…so much more than an awesome Suzuki SUV. Lots of good information to be learned here.The only characters that really stood out as amazing were the secondary ones: Stella, the mother suffering with AD - so feisty, so funny; and JJ, the perpetually-happy friend who cracked horribly lame and innocuous jokes. I really liked that guy. I was very pleased with how the ending turned out.What irritated me with the book, though, was the way it was structured. A fictitious doctor placed end notes throughout and copped quite the attitude within some. He was a shadowy character in some of the novel, too. Despite his character's questionable character being cleared at the end I still disliked him.As for Norval and Noel…meh. I just could muster up any emotion for them. Or Samira, either. I didn't care what happened to them. Noel, I guess, a little, but he seemed so wrapped up in his smitten-ness with Samira that he was blinded to the rest of the world and that kind of put me off of him.Just disappointing. I think this had potential. I'd have followed the story of JJ.
—L
Това не е книга за мързеливи читатели.Преди време говорих с Христо за това как четем всяка книга от височината на купа други, които сме прочели. Е, “Творците на памет“ на Джефри Мур сама по себе си е планина от други книги - от приказките от хиляда и една нощ но оригиналните, сластни и скандални), през поезията от различни столетия до учебниците по химия и фармакология, тази книга увлекателно, но и изискващо разказва не просто една история, а цяла вселена.Ако обичате да афиширате любовта си към четенето, но не взимате нищо от книгите, използвате ги за забавление, по-добре не посягайте към тази книга. Тя изисква читателска всеотдайност, хладен разум и горещо сърце.
—Milena
За малко книги ще го кажа, но тази трябва да се чете бързо. Цялата лудост трябва да се погълне така мощно, както е била сътворена. Ето тук не ми се получи и може би затова мнението ми през цялото време се колебаеше, но последните страници ми дадоха това мигновено запленяване, каквото щях да получа, ако бях погълнала тези няколкостотин страници наведнъж. :) Постоянно трябваше да си повтарям, че това са действителни хора, че подобно нещо се е случило в цялата си (не)художествена невероятност и това е доста стряскащо и засилващо самото изживяване на четивото. Тези невероятни особняци моментално те въвличат във вихъра на собствения си неуравновесен свят и е малко трудно да се стабилизираш. Да, бележките на д-р Ворта понякога досаждат, но от друга страна, дават тотално различен прочит на места и пропускането им би означавало да четеш съвсем различна книга. И да, има сцени, които са твърде свръхдълги и могат да бъдат резюмирани в две изречения. Ако не друго, то поне е полезен справочник на рецепти за подобряване на паметта. :) Да спомена и пленителното заглавие - много по-добро от английското, щастливо попадение. Плюс, както обикновено добрата корица на "Жанет". Препоръчвам за маратонен прочит.
—Dilyana Georgieva
