Неведнъж съм казвал, че четирите ранни романа на Стивън Кинг, излезли под псевдонима Ричард Бакман - "Бягащият мъж", "Гняв", "Дългата разходка" и "Пътна мрежа", са сред моите най-любими произведения на Краля. Той си е позволил да си направи експеримент, целящ да противопостави таланта срещу популярността. Резултатът е повече от интересен - като за пример може да вземем романа "Проклятието", който продава 28 000 копия, когато излиза от печат с марка Ричард Бакман, но по-късно се продават десет пъти повече копия, когато става ясно, че Бакман всъщност е Стивън Кинг. Новото издание на "Бягащият човек" ме накара да прочета книгата в по-красив формат и определено по-добър превод. Четирите споменати книги имат култов статус сред почитателите на Стивън Кинг, а само като погледнем успехите на цели поредици като "Игрите на глада", "Лабиринтът", "Дивиргенти", които, с всичките ми уважения, са просто тинейджърски копия на "Дългата разходка" и "Бягащият мъж". Не само това, но и стойността им през годините все повече нараства, а като доказателство може да вземем романа "Гняв", който бе изтеглен от продажба по настояване на автора, поради последвалия наплив на убийства в американските училища, като поне за едно от тях се твърди, че е било повлияно от тази книга на Кинг. Според мен вина тук писателят няма, но за съжаление неговите пророчески виждания постепенно са се прехвърлили и в реалния свят. Впрочем, след събитията в Ню Йорк от 11-и септември, Кинг е обмислял да изтегли временно и "Бягащият човек".В това ревю искам да разгледам не само въпросната книга, а характерните черти на целия бакманов период на Краля. Бих поставил акцент върху три точки: Обикновен човек в необикновена история Кинг често е казвал, че предпочита да пише книги за обикновени хора в необикновени истории, отколкото това да пише за необикновени хора в обикновени истории. Във всичките книги, излезли с марката Бакман, героят е поставен в стресова, смъртоносна ситуация, в която по всичко изглежда ще завърши с фатален край. В "Пътна мрежа" героят се бе барикадирал в собствената си къща, отказвайки да я напусне за да може да бъде разрушена като част от общински план. В сходната и така любима "Гняв" ученик бе застрелял учител и бе взел за заложници всички свои съученици, а училището бе също обкръжено. От другата страна са "Дългата разходка" и "Бягащият човек". И в двете събитията протичат в анти-утопична среда, и в двете главните герои участват в игри на смъртта, в които се опитват да оцелеят, а шансовете им клонят към нулата. Във всичките романи главните герои са от по-нисшите слоеве на обществото, което кара читателя да им симпатизира и да държи на тях. В "Бягащият човек" Бен Ричардс губи работата си, дъщеричката му е сериозно болна, което кара съпругата му да проституира за да купуват лекарства. Бен е готов на всичко, за да заживее достоен живот и се включва в смъртоносна телевизионна игра.Динамика от начало до крайВ тези книги Кинг ни въвежда във вихъра на събитията още в самото начало. В "Гняв" учителят е убит, в "Дългата разходка" избраните момчета започват състезанието, а в "Бягащият човек" - Ричард почти веднага се е включил в кастинга за телевизионното шоу. Всички детайли, бекграунд и черти на героите и т.н., се изясняват по-нататък, с течение на времето, като информацията се дава незабележимо на малки порции. Така не се губи от динамиката на романа, героят е в постоянно напрежение, а с него и читателите. Всички досадни описания, биографии, причини и поведение, се описват постепенно.Опростена композиция, социална ангажираностВ гореспоменатите романи излишни философии няма, те са директни, няма ги класическите "екзистенциализми". Затова на много хора те се струват наивни. Но времето доказа обратното. Вижданията на автора се потвърждават. В "Бягащият мъж" основната критика е насочена към медиите и телевизиите. Тяхната власт над умовете на хората. Тя ги превръща в маса, чието мнение се контролира чрез монтажи и подбрана информация. Медиите насъскват зрителите срещу участника, тя го превръща в масов убиец, а тълпата сляпо вярва и жадно гледа, искайки кърваво зрелище. Забравяйки за истинските проблеми на обществото.Рядко гледам телевизия, но винаги когато хвърлям по някой поглед, забелязвам доминацията на тези "Риалити" шоута, в които група хора се правят на шутове. Дори бледо си спомня за едно от тези телевизионни състезания, май беше за някакви музикални "идоли" или таланти. Една от участничките бе едно леко пълно момиче, вокални умения бяха впечатляващи, но пред погледа на всички зрители, нейният "ПиАр" екип я съветваше как да отслабне и да яде само салати, за да се хареса на "гласуващите". Представям си как се е почувствала пред камерите, тя гледаше с чувство за вина. А и как ли се отразява тези гласувания и елиминации на деца от такива състезания? С течение на времето тези риалитита стават все по-скандални и жестоки. Нищо чудно романът на Кинг отново да стане реалност. Всъщност краят на книгата е достатъчно красноречив, доста болезнено напомня една катастрофа, която се случи преди десетилетие.Жалко, че Кинг в последните години страшно много се комерсиализира, а и сякаш донякъде се изчерпа. Много ще се радвам, ако тъмната му половина - Бакман, пак се появи с такива романи по 200-300 страници.
This book... Honestly, I am extremely happy I picked up this book. I had just gotten out of reading a pretty bad book and needed something that would bring me back into my groove. And this book did exactly that. I literally read this book in one day. From the first page of this book, I was drawn into this future dystopian world. I felt as if I was Ben Richards, trapped in this horrible game. It was hard to put the book down; and even when I did, all I was thinking about was when I was going to pick it back up again. Anyway, this book is about Ben Richards, a guy from the poor side of town. He, along with his wife and his 18 month old daughter, struggle to live day by day with the tiny scraps of money they manage to earn. When their daughter, Cathy, gets sick and needs medicine, Ben decides that he will go to the only place where poor people can quickly earn money: the Games. The Games are a sick set of Free-Vee (TV) game shows that thrive on the suffering of the sick and poor. When Ben Richards passes all of their initial qualifying tests, he is placed on the hit game show, The Running Man. This game is pretty much a deadly game of hide and seek; where for every hour the contestant manages to not get caught by the hunters, they (or their family, if they die) receive money. We follow Ben as he tries to hide from the hunters, the middle, and upper classes, who are all on the lookout for him. As the days pass, he figures out the rules of surviving the game, he learns who to trust, and he discovers that he's going to have to do horrifying things in order to make it to the end of this game. And, thankfully for me, I didn't read the Introduction by Stephen King until after. So my ending of The Running Manwas happily unspoilered. And what a great ending it was. Despite Ben not having the best character development, I was rooting for him until the final word of this book. So this is where I come into some problems with the book. For me, these problems didn't really bother me until I came back down from the rush I received from the ending, but they are still there. So I will point them out. Mostly, I was kind of bummed about how little of this future dystopia was actually explored. This world had so much potential to be pretty amazing, but it was never really used. I would've liked more back story on Ben, like his life before he entered the games. And while we had some, it was very vague memories that didn't quite give me the world exposure that I was hoping for. I also wished we could've been exposed from other people. I mean, there were side characters, but they weren't really multi-dimensional or expanded upon. They were just kind of there to help further the plot. I just really wished that Bachman/King had tacked on another 200 or so pages to expand on this world better. Talk about the people, and who the Technico people were and how different the lives of the poor were from the richer. I feel this book would've been legendary if it would have.
What do You think about The Running Man (1999)?
Good dystopian thriller that keeps you reading right till the end. I just read 'The Long Walk' so I thought that this might be a good book to read next by Stephen King. I browsed the shops, Goodreads and amazon half expecting to come across 'The Jogging Men' and was relieved as well as a bit disappointed to know that there isn't any.Well of course, the protagonist here does not participate in a running contest but instead is running and hiding from the hunters and the privileged population of the USA alike. Yup, that is the game. He has a 12 hours head start and then he receives 100 dollars an hour of his survival time. There are perks when he kills policemen and there are prizes for the people to inform on his whereabouts. So all in all, a pretty gloomy picture.(view spoiler)[And the end reminded me of a real major event that shook the world to its core for all the wrong reasons at the turn of this century. (hide spoiler)]
—Veeral
When I was young and not quite so jaded, I still believed that film adaptations were a good idea. I am pretty sure The Running Man was the book/movie that changed my mind about that.I'd seen the movie more times than I care to admit before I read the book for the first time (my dad was/is a HUGE fan of all things Schwarzenegger [wow, really spellcheck, you recognize that name?]) and I almost DIDN'T read it because I thought the movie was TERRIBLE and that meant the book had to be, too, right?Wrong.I think it's funny that the wikipedia page for the movie admits that it's only "loosely based" on the book of the same name (thankfully, they also include that caveat on the page for Blade Runner, or I'd be smacking some heads together), because they took the names and then twisted everything else to make a movie that almost (but not quite) completely effs up the entire story.If you've not read the book yet, but seen the movie - throw all of your preconceptions out the window.The Running Man is super bleak and doesn't have any of the faux-Hollywood-Happy-Ending you'll find in the movie.Ben Richards is unemployed with a sick daughter and a wife that's willing to turn tricks to buy the groceries. In an attempt to earn enough money to buy the medicine his daughter needs (and to keep his wife off her back), he heads down to the Games Commission one day to see if he can make it onto one of the Free-Vee shows that all the poor saps watch to see the other poor saps humiliate themselves.He passes all of the tests with flying colours and finds himself the newest contestant on The Running Man (dur), a show where he will attempt to evade professional hunters for 30 days. He (or his family, because no one actually makes it the full 30 days) will be paid in New Dollars for every hour he manages to keep from being killed/caught/turned in (capture and being turned in will both result in death, though, so it all amounts to the same thing).Richards proves to be the most resourceful contestant the Games Commission has ever seen, and while this book isn't the best I've ever read - the ending makes up for whatever other flaws it may have (and it has them).Really, you could just read the first few chapters and then skim til the end, but even then it'd still be a four star book. Is it an excellent waste of time? No. But it's more than decent. And the last page will have you pumping your fist and shouting "Fuck. Yes."So there's that.
—sj
The Running Man had been sitting on my bookshelf for well over a year by the time I finally picked it up. Why did I wait so long?!It's hard to believe that King (as Bachman) wrote this story back in 1982, his foresight was incredible. I quickly fell in love with the character of Ben Richards. Living in a society that has become almost completely desensitised - treating the poor like rodents and a man's life like a reality contest - Ben's desperation, determination, attitude and fight for survival make this book impossible to put down.This would have to be one of my favourite King books. His writing conveys so much emotion and the style he uses evokes a real sense of urgency as the clock ticks down and the world closes in on the ever persistent and relentless Ben Richards.Fast paced and unpredictable with a fantastic ending, I have absolutely no hesitation in giving The Running Man a solid 5 stars.
—Shell
