Ако приемем, че първата книга "Богат, беден" е върхът на айсберга, то тогава продължението й е разкритият, цялостен образ на чудовището, което се крие под повърхността. Обясненията за всичките ни въпроси от първата книга, се намират тук.В историята за двете момчета, продълженията на рода Джордах, братовчедите, които почти до края на книгата не се познават, но накрая стават добри приятели, ние откриваме истината за цялото семейство, причините и следствията, които са довели до развръзката.Обусловено от войната, от отчуждението, от липсата на всякаква комуникация и желание за такава, семейството ни се разкрива такова, каквото е, защото вече ножът е опрял до кокала. Няма за къде повече да се крият тайни, да се премълчава, да се увърта. Всичко е искрено до болка, с неповторимия изказ на Шоу, който разрязва с острия си като бръснач език всяка тема, до която се докосне. И същевременно, леката апатия, която прозира в текста е измамна, защото заключенията, до които стига авторът посочват, че всъщност нищо не му е толкова безразлично, колкото изглежда.Дълбокомислието, което струи от книгата ни дава ясен знак за падението на една нация, за промяната на морала, с която хората трябва да свикват и да се приспособяват.Дълбоко социална книга, всъщност и двете й части. Ставам фен на Шоу и със сигурност ще прочета и други негови творби.
"Нищий, вор" нужно читать после романа "Богач, бедняк", иначе многое будет не понятно. Одна книга - продолжение другой, сложная история сложной семьи, написанная простым, неперегруженным языком. Романы Ирвина Шоу современны. Понравятся тем, кто не выносит многостраничную философию, а больше любит раскрытие темы через динамичный сюжет. Главная проблема в этих романах гораздо глубже, чем просто вопрос богатства и бедности. Я бы обозначила её как выбор между честолюбием и человечностью, который неоднократно на протяжении всей жизни приходится делать каждому. Эта тема раскрывается через тщательно прописанных персонажей: они не кристально хорошие или плохие, отношение к ним меняется от главы к главе. В конце концов, на их поступки и на их мысли становится невозможно смотреть с точки зрения "правильности" или "рациональности". Эти романы учат понимать в других и в себе то, что порой невозможно или не хочется принять.
What do You think about Beggarman, Thief (2002)?
"Beggarman, Thief" isn't quite as phenomenal as the first book, "Rich Man, Poor Man," but it's at least damn close, and works as a perfect sequel to the original. The story picks up immediately after the events in the first book, and divides its narrative between some of the major characters from "Rich Man, Poor Man," as well as the sons of two of those characters.As with the first book, it was difficult to tell where the story was headed at any given time. I found some aspects of the terrorism/intrigue subplot to be a little distracting, but overall, even that section, bizarre as it is, works with the rest of the book.
—Mark R.
This sequel to Rich Man, Poor Man is not as engaging. The characters are already well developed in the first and following them through in this sequel is just not to interesting for me. There were almost no other interesting characters introduced in this. The only difference is that some of the main characters moved from Europe to America and it provides a bit relief from an already becoming boring plot. At times, the story has the tendency to be too coincidental and I had a feeling that it was actually written with the TV miniseries in mind. On the other hand, the two novels will always be associated with the era of disco and funky music of the 70’s and part of my growing up.
—K.D. Absolutely
