Нека ви запозная с една великолепна трилогия, невидяла досега бял свят в България, но искрено се надявам някой да се позаинтересува и разпространи идеята за страхотно класическо фентъзи, разглеждащо драконите от съвършено различна гледна точка, виждаща в тях дуално дивите животни на първите създатели – безмилостни зверове, хранещи се с души, и почти по човешки емоционални създания , изтъкани от гордост, ярост и древна справедливост, носещи едновременно наказание и пречистване на твърде покварените от господстващото си положение човеци. Осъзнаването, че върхът на хранителните пирамида е май зает, и то не от нас, е винаги ободряваща идея , активираща всички позаспали инстикти за оцеляване, помагали на поколения да запазят своето положение на доминантни всеядни хищници без милост, с претенции и понякога мечти, каквито всъщност сме. И Силия Фрийдман ни повежда на едно тъмно пътешествие върху крила с цвят на забравен скъпоценен камък и с очи фасетизирани до невъзприемчивост ,за да ни покорят до нивото на доброволни жертви , изпълнени в миг с много топлина и мъка, но и болка по никога недостигнатите висини.Добре дошли в мрачен свят населен с вещици, магистри и царе, като последните имащи най-малко сили в своята собствена реалмия. Магията е жива и всесилна, само че идва с цена – реална жизнена енергия, разпиляна твърде щедро по разценките на сътворението. Едно затопляне на чаша с вода може да струва минута, едно местене на облак – година, а лечение на смъртоносна болест – почти цяло десетилетие. Цената на магическите услуги е висока, природно обречена и обгърната с много страх и възхищение. Или поне така е при така наречените вещици – мъже и жени с талант да похабяват енергията си , за да постигнат метафизични изменения в кората на реалността. Но истинската властваща каста е шепа магистри, винаги мъже, винаги облечени в черно, по-дълбоко от всеки спектрален образ на мрака, които пилеят живота с пълни шепи поради една единствена причина – защото отдавна са изгубили своя, и пият този на нищо неподозиращите нормални хора някъде там по безкрайния свят. Необяснимата слабост и преждевременно съсухряне на горките жители на странния свят на Фрийдман е ясен признак за източването им от страна на зловещите магистри. Но никой, освен посветените не знаят злокобната тайна, иначе само си представете веселите тълпи с факли и вили, тръгнали да търсят отмъщение, и намерили естествено само бърза , но все пак доволно мъчителна смърт.Светът без магия е повече от жесток, ако няма някой да изменя времето, а гладът и нищетата са си обичайния неуморен спътник на милиони. Сред лошото тесто на хората-боклуци се ражда обаче едно изключение – необичайно могъща малка вещица, която отрича дарбата си, и трупа в себе си амбиция и мечти, наред с твърде много гняв и горест, за да се превърне в истински магистър – нещо нечувано и невиждано поне по официални данни от началото на времето досега. За да бъдеш истински магистър основно условие е просто – да не бъдеш повече човек, да се откажеш от всичко хуманно, съпричастно и емпатично, да приемеш , че някой непознат умира за теб с всяка секунда, в която живееш ти. Тежък урок, чието погазване би струвало връщане към статуса на нормалност за всеки магистър, което е равносилно на незабавна смърт. И ето , че едно невръстно момиче намира в себе си достатъчно омраза и ненавист към живота като цяло, за да се превърне в легален вселенски крадец на души. Образът на главната ни протагонистка е всичко друго, но не и положителен. Не очаквайте от нея някакви катарзиси и душевни преобращения в пътуване към светлата страна. Не, просто в един момент трябва да се избере между двете злини, заплашващи да изпепелят един цял свят до основи, и изборът не винаги е достатъчно логичен, за да бъде признат за правилен.Като при всяка жена – писателка разбира се основните герои са също от така наречения нежен пол, но ако не владеят мъжете, поне им поставят достатъчно препятствия и поводи за размисъл, дали обичайното патриархално общество не заслужава лека девиация в името на запазването на някой и друг уникален ум, по случайност приютен от тяло, което изглежда доста по-добре в прозрачен тюл от повечето мъжки такива. Наред с амбициозната вещица – магистър, имаме и кралица , поклонничка на древна вяра и богове, единствено способни да удържат нашествие от душеядни дракони наречени икати, както и владетелка – вещерка с огромна мотивация да запази жизнената си сила , ако ще и цената да е да обслужва нуждите от всякакъв тип на злите чернодрешковци – магистри . Красиви, могъщи и готови на всичко в името на целта на живота си, водени от една или друга трагедия , винаги способни на внимателно стъпкване в прахта на всяка капчица човечност и унищожаване на всите живи свидетели на слабостта им.В студения, бездушен свят злите гении и следовници на анихилацията се борят срещу, е, не точно добрите, но поне тези, чиите причини за съществуване са малко по-подходящи за възприемане от читателска и предполагаемо хуманоидна гледна точка. Магия, битки, смърт, ужас. Може би и намек за любов, но твърде бързо заровен под трупове и мъка. Изпитания на нуждите, преследване на целите, мечти за могъщество. Невероятна история за тъмни времена и мрачни хора, чудовища в човешки и готически – животински вид, магия с по-дълбоки корени от съзиданието, и остатъци от надежда, които трябва да поддържат цели нации дишащи. Великолепие за споделяне .
In Celias Friedmans Roman „Die Seelenjägerin“ – der Auftakt einer Trilogie – hat der Gebrauch von Magie einen sehr hohen Preis: Mit jedem einzelnen Zauber wird der menschlichen Seele Kraft entzogen, sodass die wenigsten Hexen und Zauberer an Altersschwäche sterben, sondern ihre gesamte Lebensenergie für ihre magischen Fähigkeiten aufbrauchen. Die einzige Ausnahme bilden die Magister, die ihren Platz meist in unmittelbarer Nähe zu Königen, Fürsten und Adligen finden und ihre Magie mithilfe der Lebenskraft eines anderen, ihnen unbekannten Menschen bezahlen. Dieser verschworene Zirkel besteht nur aus Männern und erst die junge Kamala, in den Armenvierteln aufgewachsen und seit klein auf dort als Prostituierte tätig, beschließt ihrer scheinbar ausweglosen Situation zu entfliehen und einen zurückgezogenen Magister davon zu überzeugen, dass er sie ebenfalls zum Magister ausbildet.Gleichzeitig spinnen die machthungrigen Magister ihre politischen Spielchen, verfolgen eigennützige Intrigen und hetzen sich gegeneinander auf. Vor allem als der Thronfolger des Großkönigs an einer rätselhaften Krankheit langsam zugrunde geht, reisst sich der Magister Kostas das Vertrauen des Königs und somit die Kontrolle über das Königreich unter den Nagel. Dabei beruft er sich entsetzliche Kreaturen, denen nicht einmal er selbst gewachsen ist ...Meine Begeisterung hielt sich nach den ersten 100 Seiten stark in Grenzen, weshalb das Buch schnell unbeachtet in der Ecke lag und für die nächsten drei Wochen nicht mehr in die Hand genommen wurde. Da ich aber nur ungern Bücher abbreche, hab ich Der Seelenjägerin noch eine zweite Chance gegeben und inzwischen bin ich ziemlich froh, dass ich weitergelesen habe!Anfangs fiel es mir schwer mich mit den Charakteren identifizieren oder anfreunden zu können, denn keine der Figuren gibt sonderlich viel über sich preis und man weiß nie so genau, auf welcher Seite die Personen stehen. Zudem schleppte sich die Geschichte zu Beginn ziemlich zäh dahin, erst ab knapp 120 Seiten hatte ich erstmals das Gefühl, dass es nun endlich losgeht und ab diesem Zeitpunkt konnte ich das Buch dann auch nicht mehr aus der Hand legen. Zwar bleiben die Charaktere auch im weiteren Verlauf ziemlich undurchschaubar, aber genau das passt super zur düsteren Stimmung, die den Rahmen der Erzählung ausmacht. Da der Leser auch keine der Figuren besser kennen lernt und immer nur am Rande mit einzelnen Informationen gelockt wird, überrascht das Buch hin und wieder mit kleinen Wendungen und baut somit einen tollen Spannungsbogen, der bis zum finalen Höhepunkt stetig wächst und zu keiner Zeit abflaut.Eine kleine Romanze konnte sich die Autorin natürlich nicht nehmen lassen, aber die tritt nur sehr kurz, aber dafür umso intensiver auf. Für mich war es aber ein sehr angenehmer Kontrast zur dunklen Atmosphäre und die Autorin hat sich auch hier nicht zu einer verkitschten Liebesromanze verleiten lassen und gleichzeitig fügt sich die schicksalhafte Konstellation von Kamala und ihrem Geliebten sehr gut in die Geschichte ein.Die Folgebände werde ich auf jeden Fall lesen, denn ich habe Lust auf mehr düsteren High-Fantasy und hoffe, dass ich endlich mehr über einzelne Charaktere erfahre und die offenen Fragen ganz – oder zumindest ansatzweise – beantwortet werden!
What do You think about Feast Of Souls (2007)?
So funny that I was just thinking about the Coldfire trilogy, and how that it still remains one of my all time favorite series. Now here you go and call out the Magister trilogy and throw us a link to your awesome review of this series and just like that I have to adjust my queue again. Thanks Travis and thanks Goodreads..... Great review!
—Travis
Eh. Seriously, eh. Read both this and the next in the trilogy based on excellent reviews - but these books really aren't great. Not awful - but pedestrian at best. Strongest element is the worldbuilding, which is fairly creative. Otherwise, however - pretty generic high fantasy, with somewhat cardboard characters. Apparently significant characters can and do die, which I applaud, but unlike in G RR Martin's books, I don't particularly care about any of them. Basically, pales in comparison to Martin, Hobb, Bujold, and Gay Gavriel Kay's better works - and frankly is less entertaining than even somewhat shallower fantasies like Jim Butcher's Codex series. Will probably read the finale to see how it plays out, but ... eh.
—Chip
Feast of Souls is a unique book, like all the books written by Friedman that I have read. Her books not only tell a story, but present philosophical issues making you think and examine your moral point of view. Feast of Souls describes a world where in order to use magic without dying, you have to kill someone else. You have to use their soul, their energy as a fuel for your magic. That concept seemed tragic to me and I had to wonder what would I do if I had that option. Would I choose to have unlimited power at the expense of others or die? That is a very hard question, as none of us wants to die.The characters are antiheroes. The main protagonist is a woman that makes that choice and despite the fact that she slowly kills another human being, the reader finds himself rooting for her and hoping that she will make it. At the same time, we focus on a man who is dying slowly because of this parasitic relationship, a woman whose husband helps bring back one of the worst evils the land has ever seen and a Magister with many secrets and little humanity. All the characters are flawed, make mistakes and lead tragic lives. I loved them all.The book could have been smaller. Some events were dragged out and that's the reason for my 4 stars. All in all, it is a very interesting dark fantasy book. Friedman has the skill to create tragic worlds full of hard decisions and suffering and I love her because of it.
—Xara Niouraki
