Нека ви запозная с една великолепна трилогия, невидяла досега бял свят в България, но искрено се надявам някой да се позаинтересува и разпространи идеята за страхотно класическо фентъзи, разглеждащо драконите от съвършено различна гледна точка, виждаща в тях дуално дивите животни на първите създатели – безмилостни зверове, хранещи се с души, и почти по човешки емоционални създания , изтъкани от гордост, ярост и древна справедливост, носещи едновременно наказание и пречистване на твърде покварените от господстващото си положение човеци. Осъзнаването, че върхът на хранителните пирамида е май зает, и то не от нас, е винаги ободряваща идея , активираща всички позаспали инстикти за оцеляване, помагали на поколения да запазят своето положение на доминантни всеядни хищници без милост, с претенции и понякога мечти, каквито всъщност сме. И Силия Фрийдман ни повежда на едно тъмно пътешествие върху крила с цвят на забравен скъпоценен камък и с очи фасетизирани до невъзприемчивост ,за да ни покорят до нивото на доброволни жертви , изпълнени в миг с много топлина и мъка, но и болка по никога недостигнатите висини.Добре дошли в мрачен свят населен с вещици, магистри и царе, като последните имащи най-малко сили в своята собствена реалмия. Магията е жива и всесилна, само че идва с цена – реална жизнена енергия, разпиляна твърде щедро по разценките на сътворението. Едно затопляне на чаша с вода може да струва минута, едно местене на облак – година, а лечение на смъртоносна болест – почти цяло десетилетие. Цената на магическите услуги е висока, природно обречена и обгърната с много страх и възхищение. Или поне така е при така наречените вещици – мъже и жени с талант да похабяват енергията си , за да постигнат метафизични изменения в кората на реалността. Но истинската властваща каста е шепа магистри, винаги мъже, винаги облечени в черно, по-дълбоко от всеки спектрален образ на мрака, които пилеят живота с пълни шепи поради една единствена причина – защото отдавна са изгубили своя, и пият този на нищо неподозиращите нормални хора някъде там по безкрайния свят. Необяснимата слабост и преждевременно съсухряне на горките жители на странния свят на Фрийдман е ясен признак за източването им от страна на зловещите магистри. Но никой, освен посветените не знаят злокобната тайна, иначе само си представете веселите тълпи с факли и вили, тръгнали да търсят отмъщение, и намерили естествено само бърза , но все пак доволно мъчителна смърт.Светът без магия е повече от жесток, ако няма някой да изменя времето, а гладът и нищетата са си обичайния неуморен спътник на милиони. Сред лошото тесто на хората-боклуци се ражда обаче едно изключение – необичайно могъща малка вещица, която отрича дарбата си, и трупа в себе си амбиция и мечти, наред с твърде много гняв и горест, за да се превърне в истински магистър – нещо нечувано и невиждано поне по официални данни от началото на времето досега. За да бъдеш истински магистър основно условие е просто – да не бъдеш повече човек, да се откажеш от всичко хуманно, съпричастно и емпатично, да приемеш , че някой непознат умира за теб с всяка секунда, в която живееш ти. Тежък урок, чието погазване би струвало връщане към статуса на нормалност за всеки магистър, което е равносилно на незабавна смърт. И ето , че едно невръстно момиче намира в себе си достатъчно омраза и ненавист към живота като цяло, за да се превърне в легален вселенски крадец на души. Образът на главната ни протагонистка е всичко друго, но не и положителен. Не очаквайте от нея някакви катарзиси и душевни преобращения в пътуване към светлата страна. Не, просто в един момент трябва да се избере между двете злини, заплашващи да изпепелят един цял свят до основи, и изборът не винаги е достатъчно логичен, за да бъде признат за правилен.Като при всяка жена – писателка разбира се основните герои са също от така наречения нежен пол, но ако не владеят мъжете, поне им поставят достатъчно препятствия и поводи за размисъл, дали обичайното патриархално общество не заслужава лека девиация в името на запазването на някой и друг уникален ум, по случайност приютен от тяло, което изглежда доста по-добре в прозрачен тюл от повечето мъжки такива. Наред с амбициозната вещица – магистър, имаме и кралица , поклонничка на древна вяра и богове, единствено способни да удържат нашествие от душеядни дракони наречени икати, както и владетелка – вещерка с огромна мотивация да запази жизнената си сила , ако ще и цената да е да обслужва нуждите от всякакъв тип на злите чернодрешковци – магистри . Красиви, могъщи и готови на всичко в името на целта на живота си, водени от една или друга трагедия , винаги способни на внимателно стъпкване в прахта на всяка капчица човечност и унищожаване на всите живи свидетели на слабостта им.В студения, бездушен свят злите гении и следовници на анихилацията се борят срещу, е, не точно добрите, но поне тези, чиите причини за съществуване са малко по-подходящи за възприемане от читателска и предполагаемо хуманоидна гледна точка. Магия, битки, смърт, ужас. Може би и намек за любов, но твърде бързо заровен под трупове и мъка. Изпитания на нуждите, преследване на целите, мечти за могъщество. Невероятна история за тъмни времена и мрачни хора, чудовища в човешки и готически – животински вид, магия с по-дълбоки корени от съзиданието, и остатъци от надежда, които трябва да поддържат цели нации дишащи. Великолепие за споделяне .
Maybe you've had the experience of not liking something because it turned out not to be what the marketing said it was? Seems to happen with films a lot e.g. films that are a lot more cerebral than the dumb action movies they are made out to be - or the opposite. The trouble with this is it isn't the fault of the artists involved. Maybe if you'd come to it "blind" you'd have liked it. Or if given an honest impression of its nature, you said, I'll skip this one until I'm in the mood for it and did so, you'd have liked it. I try to counter this as best I can and judge the work on its merits, not those of the advertisers trying to manipulate me (with success). As an aside, I'm reminded of a question I like to ask people: which films have trailers that are better than the actual fims? I put forward Stallone's Cliffhanger and Michael Bay's Pearl Harbour.Well, the same can happen with books, as From the Dust Returned proves, because this is NOT, nor ever has been, Bradbury's latest novel, as it says on the cover of this edition. It's a compilation of short stories written over a period of several decades,concerning an overlapping set of characters, locales and most of all, moods and themes. The principle pieces are all old, by which I mean, published in previous collections and I had read most of them before. There are also a fairly large number of short pieces that are new, added mainly to turn the collection into a kind of complete fictional history - but not a novel! So I was faced with the fact that I wanted to read a novel and was faced with a short story collection. I resolved this problem by picking up a real novel by somebody else.The history here is primarily that of the Elliot Family and the House they live in. The Elliots are Special; one has wings, one can slip her mind into anyone or anything, whilst not moving from her bed. Others may be vampires. If you've read much Bradbury you may well have come across an Elliot Family story or others with a similar mood of Gothicism and nostalgia for superstition and story, such as Usher II. The same fear of too much enforced "sanitisation" is dominant in Fahrenheight 451, too. But there is a problem here. There is a uniformity of atmosphere, technique and imagery that gets stale when presented with so much of it at one time. In other words, you have to either spread it out over a long period of reading or risk purple prose overload. Similar problems are sometimes remarked upon when reading Saki short stories and H.P. Lovecraft shorts, too.That said, some of the new material is excellent - I particularly liked the beginning pieces about the early history of the House and it's first occupants and, standing alone, some of the older stories are Bradbury greats. See my review of The April Witch, which is included here as The Wandering Witch, for instance. The trouble is that this family of stories about the Family jostle and crowd each other, when squashed into this small space contained between the covers of a single volume, with no leavening.
What do You think about From The Dust Returned (2002)?
This is a re-read for me. Read from October to December 24th, 2014. (Started on one holiday, finished on another!)Ray Bradbury's beautiful language makes this a delightful read. I love the sentences and the pictures they form in my mind.". . .the weather came in through broken glass, from wandering clouds going nowhere, somewhere, anywhere, and make the attic talk to itself. . . .""Invisible as autumn winds, fresh as the breath of clover rising from twilight fields, she flew. She soared in doves as soft as white ermine. . . .""The House was a puzzle inside an enigma inside a mystery, for it encompassed silences, each one different. . . . "This is the story of the House, located somewhere in October Country, and a boy named Timothy. A very normal boy, being raised by very un-normal people. There is a mummy, a vampire, a man who can fly, a woman who travels with her mind, and every other sort of delightful creature you can imagine.There is fun, but there is also danger. After all, in a world that has rejected God in favor of science, the belief in spirits and the unseen has dwindled and the Family is starting to fray and turn to dust.This book was many, many years in the making. Many of the chapters were originally short stories published in magazines. I think for this reason, the story is often disjointed and lacking a cohesive flow. As much as I enjoy the language and the storytelling, I wish it had been written from beginning to end to make it more of a seamless read. In one chapter, the barn burns down. In the next chapter, the Family gathers in the barn for a meeting. The end of the book does not flow as nicely as the beginning chapters and I felt some of the magic was lost. Of course, I did take two months to finish it and that may have been part of the problem. I still enjoyed this book, but I felt the transition from various short stories to one novel could have been done better.
—Sara
This is one of my all time favorite Bradbury novels. When I was a kid imbibing on his short stories, the ones that stood out concerned this family and this house. I always wanted more of them. I wanted them all together. I wanted them in a format where no rockets intervened between stories. Then later, this book came out. My edition has a Charles Addams artwork on the cover which I find very fitting. I found the book delightful and nostalgic, well written, and the added parts made good transitions and decent mortar to bring the stories full circle and cement them together. I was even able to read this out loud to my kids. It's so different from much required reading in school, altho I have been pleased to see some Bradbury in the school books. It also gives my kids a chance to get safely creepy, not overwhelmed by the latest precisely manipulated chemically induced high blood pressure that passes for good writing now. This book is not a super charged race car of the hottest most fashionable design to force you from point A to point B. It is a sail boat, a beautiful one, tacking back and forth across the sea to follow the winds and then turn against them at surprising times. It bobs up and down. It has the sounds of creaking wood, the snap of canvas, the sigh of the wind. It smells of places I have never been to. The hairs on my arm react to something I otherwise can't detect. The story even tastes interesting.Race car style writing just leaves me feeling attacked and tired.Finally, if I were a writer and had been writing for so many decades that generations had grown up on my stuff, I would excuse myself a little repackaging of old stuff. There were limits on what Bradbury could do fifty years ago. Now he can do it in a different way that feels better.
—Lora
Related short stories about the 'Eternal Family'. They have lived for centuries in a big old house in Illinois, coming and going at different times, where preparations are being made for a homecoming. Wonderfully written as only Ray Bradbury can, these stories introduce us to the members of the family, shapeshifters, telepaths, somnambulists, vampires and A Thousand Times Great Grandmére, who has been around since ancient Egypt. Originally conceived as a joint venture between Bradbury and illustrator Charles Addams, the book was put on hold for many years after Addams'death, but finally finished by Bradbury and published with many of Addams original drawings. Highly recommended.
—Joanne Moyer
