Стилът на рисунките ми допадна - моливен, крив, шарен. Изборът на изображения също беше интересен - сгради, пешеходци, стълбове, дребни предмети. Освен това бяха поднесени сравнително разнообразно - карти, натюрморти, градски пейзажи, далечен план, близък план, комикс. Най-забавни бяха няколкото социологически сравнения между различни типажи от една и съща социална сфера - примерно изряден таксиджия и разплут таксиджия или две гимназиални ученички. Усещането като цяло обаче беше повърхносто и това особено се засилваше от текста - тепърва ми предстои да открия готин художник на пътеписи, който съумява чрез текста да добави към разказа още дълбочина и красота, а не тъкмо обратното. Не ме изкефи западният туристически хумор, който се присмива, макар и добродушно, над различното и неумелото. Пък и самият разказ беше някак твърде самоцелен - заради многократните уточнения, че авторът излиза по улиците само за да русива и че в повечето случаи просто кибичи по кафенета, без да му се случва нищо, към края картините започнаха да ми дават усещането за мъртви пейзажи.Хубаво изживяване беше все пак. Spend six months bumming around Tokyo and draw everything that you see. Then release it as a book. Simple, yet brilliant. The ideas, the drawings, the attitude. Who knew you could do so much with just a drawing pad and some coloured pencils? Inspirational. You read a book like this and think "why doesn't everyone learn to draw and do one for their own neighbourhood?" And, you know what, I think I will.
What do You think about Tokyo Sanpo (2009)?
Love stuff like this, real inside look at real Tokyo life in illustrations. Reminds me of Japan Ai.
—rao
No story, just random anecdotes and bits of atmosphere. I enjoyed the wide variety of architecture.
—ellicul12
The drawings are amazing in its details. A definitely fun read, for keeps.
—silvermist
