La Révolution Des Fourmis (1999) - Plot & Excerpts
Знаете ли какво е канон в музиката? Канонът е изграден върху една единствена тема, която изпълнителите разкриват във всичките й детайли, като я противопоставят на самата нея. Първи глас задава темата. След определено време я подхваща втори, а след него и трети глас. Канонът може да бъде развит без да бъде добавена нито една нота, а просто като се промени височината. Един куплет - октава нагоре, един куплет - октава надолу. Канонът може да бъде усложнен и чрез промяната на темпото: първи глас изпълнява темата, втори я повтаря два пъти бързо, трети задава ефект на съсредоточаване или разширяване.Книгата на Вербер като конструкция представлява точно един вид литературен канон, чиято тема е зададена именно от заглавието на произведението: "Революцията на мравките". Досущ като при каноните имаме също три гласа, три равнища, които се развиват паралелно.На първото равнище срещаме Жюли, 19-годишно момиче, коeто намира "Енциклопедията на относителното и абсолютно знание" на ентомолога Едмон Уелс, и започва да черпи идеи от нея. Жюли се сближава със седмина младежи от нейния клас, чийто прякор е "седемте джуджета", и с които основава рок-група, която смесва различни стилове. Постепенно те се превръщат в бунтари, групата се прекръства на "Мравките", а Жюли се превръща в тяхната обаятелна принцеса, която привлича погледите. Младежите организират един мирен бунт, завладявайки лицея, в който учат. Там те създават технократско общество, което разкрива мудността и еднаквието на образователната система, лицемерието на медиите, арогантността и алчността на властите. Организират един истински бунт - революция на мравките, на малките и незначителни ученици, чийто глас никой не взема на сериозно.На второ равнище се срещаме с познат герой от предната книга на трилогията, безполовата мравка 103-та, която също се превръща в принцеса, и която организира революция сред мравките. Вече имала достъп до човешката цивилизация, принцеса 103-та желае да въведе технологиите, с които тя е имала досег, разказва за знанията, получени от контакта с хората. Подкрепена от 12 ученика (тук има библейска аналогия, направена с усмивка, защото водачката тук е от женски пол), тя започва да разказва за света на Пръстите, т.е. на хората, и да разкрива техните знания. Заражда се цивилизация, войни с мравките-джуджета, появяват се и деисти, мравки, които обожествяват Пръстите, и които смятат, че те са създателите на мравките. Религията започва да се разпространява, а техният водач се обявява за светия. 103-та успява чрез познанието да се справи както с мравките-джуджета, така и с деистите. Нещо, с което Вербер определено ми напълни душата.Третата линия в романа са цитати от "Енциклопедията за относително и абсолютно знание", което превръща романите на Вербер в смес от художествена и нехудожествена литература - нещо, което френският писател е превърнал в негова запазена марка. В тези откъси Вербер ни представя интересни и малко популярни сведения в различни области, най-вече свързани с множеството утопии, чрез които човечеството се е стремяло към по-добър живот и по-голяма свобода. Заради тези утопии и вярата в тях, хората са правили революции. Може да се направят някои аналогии между всички революции - в основата им лежат добри намерения. След това винаги се появява дребен хитрец, който да се възползва от общия смут (а може би и организиран от самия него?), за да яхне гребена на вълната и да установи нова тирания. А през това време утопистите загиват и се превръщат в глупаци, които крепят престола на същия този хитрец: Дантон е убит, а Робеспиер властва. Троцки е убит, Сталин властва.Идеята на Вербер е друга. Да революцията на мравките е неуспешна. Но тя ще ви промени изцяло възгледите и ще погледнете света с други очи. Вербер възлага големи надежди в следващите поколения, всяко от които трябва да е по-добро от предните. Надява се те да извлекат поуки от грешките, да преследват недостижимата утопия, да обърнат поглед към природата. Да, има още много да учим от нея, може да извлечем и ценни особености от обществата на мравките, и от природните закони, които те следват.По-нататък романът се трансформира във фуга. Фугата е по-сложна форма по отношение на канона. Канонът терзае една и съща тема, докато фугата съдържа няколко различни теми. Фугата не е толкова повторение, колкото развитие. Тя обикновено започва в до минор, но накрая, в резултат от фокус, достоен за най-добрите илюзионисти, завършва в ре минор."Революцията на мравките" завършва минорно с поражение, обединявайки трите линии, които се разпръсват в различни теми, но все пак накрая завършва победоносно.Предните две части на "Мравките" бяха същински етимологични енциклопедии, представени като роман, като истории бяха по-интересни и по-пленяващи, докато третата част е малко по-символична, по-философска, мравките тук по-скоро са символ и послание, отколкото действителност.Цитати:"Внимание с тълпата. Вместо да нсърчи достойнствата на всеки, тълпата по-скоро ги потиска, Общият коефициент на интелигентност на една тълпа е по-нисък от сбора на коефициентите ма хората, от които е съставена. В тълпата не може да се говори за 1+1=3, а е налице 1+1=0,5.""5-ти обръща внимание, че деистите въобще не се интересуват от науката и знанията. Младият разузнавач се безпокои: в един свят, където господства религията, не са необходими доказателства. Когато един техник твърди, че с помощта на на огъня дървото става по-устойчиво, но опитите му не го потвърждават, вече няма да му вярват, ала когато един мистик твърди, че "Пръстите са всемогъщи и са създатели на мравките", трябва всеки път някой да бъде на място да го опровергае"." Великото приключение е пред нас, а не зад нас. Използвайте неизчерпаемата база данни на природата около вас. Тя е същински дар. Всяка форма на живот носи поука. Общувайте с всичко живо. Смесвайте запознанства.""Стремете се към завоюване на нови измерения на мисленето. Без насилие, без гордост, без показност. Просто действайте"."Революцията на мравките се осъществява в главите, а не на улицата.""Бъдещето принадлежи на изобретателите. Изобретявайте. Всеки от вас е мравка, която влага сламка в общата сграда. Откривайте малките оригинални идеи. Всеки от вас е всемогъш и мимолетен. Поради тази причина трябва да бързате да строите.
Một lần nữa Bách khoa toàn thư đã làm mờ tất cả những điểm chưa hay trong toàn bộ quyển sách, nhất là phần "Con Người", hay "những ngón tay làm cách mạng Kiến". Hôm qua ngồi xem Les Misérables lại liên hệ với Julie và đồng bọn, những đứa trẻ ôm ấp lý tưởng vội vã ra tuyến đầu và không qua nổi một ngày. Tiếc là Nhóm Kiến không có nhân vật nào thú vị như bé Gavroche. Bác Bernard cưa sừng làm teen quá chán luôn. Nhưng tư duy và tầm hiểu biết của bác một lần nữa làm cháu phục lăn, dù bác viết càng về cuối càng pop và đuối, lại dễ đoán nữa, nhưng kết bộ Kiến như vậy là mĩ mãn rồi.Ôi Bách khoa toàn thư :'') cũng phải thôi, "đồng tác giả" của Bách khoa toàn thư là Bach mà :'')
What do You think about La Révolution Des Fourmis (1999)?
Même quand on me disait de lire ces merveilleux livre, j'y étais réticent, j'avais tort, tellement tort. J'ai dévoré les trois livres de la série. L'écriture est sublime, complexe, m'a appris plusieurs nouveau mots, sans compté la philosophie excellente qui parsème la série. Des énigmes nous narguent a chaque livre aussi, une série qui fait travailler le cerveau en tout point. Je recommande a tous, mais vous serez sûrement réticent, puis quand vous lirez, vous comprendrez que vous aviez tort, et vous aller le recommander.
—Martin
Вътреземните и хората поемат по пътя на (р)еволюциятаЦялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/... Време е мравките и хората да направят последни усилия, за да установят „правилната“ връзка помежду си. С „Революцията на мравките“ завършва една паметна трилогия, написана от един от феномените на съвремието ни и автор на необикновени фантастични истории - Бернар Вербер. Всички знаем за колосалното количество книги, написани в „прослава“ на извънземните. Само че къде са те? Колко интервюта са направени с разумни форми на живот, идващи от дълбините на Вселената? А мравките са ни под носа - цяла една цивилизация, развивала се в продължение на сто милиона години. Те разговарят с феромони, строят градове, отглеждат други видове за набавяне на ценни храни и вещества, имат свое виждане за структурата на обществото... Ами да, дами и господа, те имат някакъв вид разумно поведение! Бернар Вербер е взел основата - една много любопитна наука като ентомологията - и е добавил ярка фантастична нишка, за да обърне представата ни за мравките. Всъщност езикът в книгите му е пределно човешки, предназначен за широка аудитория четящи хора, но смисълът, вложен в тази магнетична история, е в идеята, която самата природа е сътворила - разумът . Ние буквално сме „отнели“ - съвсем егоистично - този разум, който е претворен от природата в неизброими варианти. Ние сме егоистите на тази планета! „Революцията на мравките“ е доста по-различна от „Мравките“ и „Денят на мравките“. Обемът на книгата е доста впечатляващ. Какво се крие зад тази лавина от думи? Да видим... Вербер е изоставил (съвсем буквално) много от героите хора от предишните си книги. 103 683-ти (103-ти на галено) мъжки безполов е още жив и търси път, който да го отведе у дома. Той носи изключителна информация за Пръстите и се чувства задължен да я сподели, защото не му остава много от трите години живот, отреден на безполовите. Дългото време, прекарано сред хората, го е променило психически. Сега знае много повече от останалите мравки и това безвъзвратно го е превърнало в егоцентрик - придобил е идеята за важността на собствената личност. Знанията му буквално ще побъркат едно общество, основано на колективизма и саможертвата за благото на всички останали. Настава една огромна революция в мисленето на мравките, начената чрез три от основните човешки умения: хумор, изкуство и любов. Скоро и едно от табутата ще бъде опитомено - огънят. Мравките ще направят опит да впрегнат човешките технологии, за да изпреварят еволюцията. А 103-ти ще се опита да придобие пол, възползвайки се от чудните възможности на маточното млечице. Все пак половите живеят цели дванайсет години. (Продължава в блога)
—Петър Панчев
