Съжалявам, че попаднах на тази книга и я прочетох цялата. В тази книга авторката разказва за самотата и за всички мизерии, които произлизат от нея. Без особено задълбочаване, без финес, без задълбочаване. Историята е кратка и всъщност история няма. Описва се ежедневието на две самотни жени, лишени от всичко хубаво на този свят. Постоянно се говори за смъртта, за вината, за това как не се сбъдват мечтите, за това как откачаш заради гадния живот ден след ден. В цялата книга не се случи нищо хубаво, нищо, което да те накра да се замислиш, да преосмислиш някой аспект от живота си. Майки умират, сестри не се понасят, гадост след гадост. Скучен секс, без любов, който накрая може би се оказва любов. Ама много ви се моля! Блудкав абсурд.